Корените на агресивното поведение на пътя

Иван Игов е доказан психолог и член на управителен съвет към “Асоциацията по приложна психология”. Областта му на работа “психодиагностика и социалнопсихологически изследвания”.

Въпрос към г – н Гигов :

– Смятате ли, че агресивното поведение на пътното платно е проява на определени персонални черти от характера и темперамента на човек ?

Гигов :

– Агресивното поведение на пътя у хората има едни и същи причини почти винаги. Агресивното поведение на водачите се предизвиква от така наречената “фрустрация”. Това е състояние, когато по някаква причина човек става недееспособен, когато Някой или Нещо му пречи и той не може да приключи определена дейност, което неминуемо създава вътрешно напрежение, което има две опции на избухване.

Гигов :

– Шофирането доста често се превърща в такъв тип агресия, защото то само по себе си е индивидуална дейност и независимо, че шофьорът е сред други хора, в колата си се чувства сам и в пълна анонимност. Чувства се не толкова видим, колкото, когато упражнява или проявява пряка и открита агресия, анонимността по своему, разбира се увеличава агресивността, защото човек започва да се усеща много силен и недосегаем (привидно).

Изследвания насочени към личното пространство на един индивид, правени в много различни страни, показват, че хората живеем в нещо като “балон”, който се намира на 90 см от нас. На какво разстояние стоите относително до непознат човек? Да точно така, неволно спазвате този личен така наречен периметър. Винаги, когато се влезе в личното пространство на даден човек, това започва да създава огромно напрежение, винаги без изключения. За пример можем да вземем опашката на касата в магазина, където това пространство редовно бива нарушавано, като с това се създава огромна предпоставка за агресивни действия.

Американците са стигнали до извода, че има хора, на които автомобила по отношение на личното пространство действа като лупа – от 90 см прераства на 50 м, като те подсъзнателно започват да чувстват всеки доближил се до тях автомобил като потенциална и реална заплаха, както и като форма на агресия. Тогава не правиш разлика между тялото и автомобила си, индетифицираш се с него. И реагираш на влизането в личното пространство, като изпреварваш, натискаш клаксон, спираш, засичаш, биеш, псуваш и т.н

Агресивният шофьор отвръща на навлизането в личното му пространство не с отдръпване, а точно обратното с бясна и яростна агресия.

Въпрос към г – н Гигов :

– Какъв е профила на един агресивен тип водач?

Гигов :

– Агресивното поведение е породено от невъзможност човек да се пребори с нещо, което му пречи, което блокира неговата дейност и реализация и той става агресивен. Това са хора, които имат проблем в работата или проблем със самооценката и не знаят как да се справят с него. Тогава несъз­нателно се опитват да решат тези проблеми или просто да си ги изкарат на пътя. Всичко това е свързано с натрупване на голямо вът­решно напрежение. У нас бясното шофиране като че се превръща в маркер за успеваемост или справяне с живота, белег на мъжественост. Когато шофиращият попадне в анонимна обстановка, каквато е колата, фактът, че тя го изолира от другите, също го провокира да става агресивен. На обикновен език това се нарича избиване на комплекси. Зад него стои невъзможността за реализация и липса на реална алтернатива – понякога в целия ти живот. Хора, които натрупват напрежение и нямат възможност да се самодокажат, се доказват на пътя. Възможен е и вариант, когато в работа или друго място – семейство, приятелска среда, натрупваш напрежение, започваш да живееш в сблъсък с хората около теб и в постоянен стрес Качвайки се в колата си, ти избиваш този стрес. Имам такива случаи и в практиката. Возил съм се с такъв човек. Той кара бясно и редува газ, спирачка, газ, спирачка. Обяснението му е, че така се разтоварва. Другият начин за разтоварване за него били компютърните игри, но там липсвал адреналинът. Това е типът хора, склонни на агресия по пътищата – тези, които стигат до ситуация, наречена зависимост от риск. Шофирането за тях се превръща в наркотична зависимост, разновидност на скачането с бънджи или хазартните игри. Ако при първото занимание обаче залагаш собствения си живот, а при второто – собствените си пари, в случая с шофирането рискът се обръща и срещу другите хора, които просто преминават около теб. За жалост шофьорите с този тип зависимост престават да си дават сметка за това.

Въпрос към г – н Гигов :

– Не смятате ли, че безнаказаността също пристрастява? И когато веднъж ти се е разминало по ред причини, увличаш са да провериш дали шансът ти ще проработи пак и пак?

Гигов :

– Бих погледнал на нещата по друг начин. Всичко е въпрос на граници. Когато границите са прекалено тесни, човек се бунтува, когато са много широки, се дезориентира – не знае какво точно се иска от него и какво може и какво не може да прави. В България е пълно с парадокси. Ще видите много знаци, които взаимно си противоречат, или пък такива, които са сложени на места, които не можеш да видиш, но те санкционират, когато не ги спазваш. А паякът прибира колата ти, която е на два метра пред знака, защото това бил последният му тур и не иска да се връща празен. Всичко това го говоря от личен опит. На много места правилата са направени така, че или не можеш да не ги нарушиш, или си противоречат взаимно и стават неизпълними, тоест, когато ти видиш неизпълними за здравия разум забрани, преставаш да спазваш и тези, които са изпълними. Нека да има реални регулативни мерки. Противоречията и безсмислията трябва да се премахнат, за да не започваш наред с безсмислените, да пренебрегваш и смислените правила.

Owner